Казвам се Елена Попова и съм съдия в Специализиран наказателен съд. Смятам, че имам късмета и удоволствието да практикувам една професия, която съчетава индивидуализма на човека с работата в екип. Ако трябва да се опростят нещата, крайният продукт от работата на съдия са присъди-осъдителни или оправдателни. Всъщност, както във всяка една професия нещата не са толкова простички- целта е справедливостта да намери израз в актовете на съда на базата на доказателствата по делото. Това изисква много труд, четене, разговори под формата на разпити, съдебни заседания и разбира се –анализ на същите, за да се постанови крайния съдебен акт. Тъй като Специализираният наказателен съд е първа инстанция в съдебната система на България, актовете на съда подлежат на обжалване пред следващите две нива- Апелативния специализиран съд и Върховния касационен съд. След влизане в сила на присъдата, ако е осъдителна, тя подлежи на изпълнение- ако е ефективно наложеното наказание, следва издирване на осъденото лице и неговия престой в затвора за изтърпяване на наказанието. Ако е оправдателна- предполагам, че черпи по бира приятелите си.
Смисълът на работата на съдията е всеки, за когото има доказателства, че е извършил престъпление да понесе своето наказание, определено от съда и проверено на три инстанции.
Как протича един Ваш работен ден?
Натоварено. Без значение дали в конкретния ден има съдебни заседания или не, графикът е силно натоварен. Подготовката по делата отнема време и концентрация – по всяко дело си водя подробни бележки какво се съдържа като информация в материалите по делото, как е протекло всяко съдебно заседание, резюме на доказателствата според квалификацията на деянието и т.н. Работата с колегите е приятна, но също изисква максимална организация, за да се отметнат всички задачи-проверка на протоколи от съдебни заседания, текущия доклад на постъпили молби, жалби и искания по различни дела, заседания по дежурство с разпит на свидетели пред съдия, мерки за неотклонение, разрешения за претърсване и изземване. Може би най-приятната част от работата е писането на мотиви по присъди, тъй като на базата на добро познаване на делото, съдията има възможност да изложи доводи за направените изводи като се позовава на конкретните доказателства и съдебната практика.
Как изглежда работното Ви място?
Професията на съдията предполага две работни места- едното е съдебната зала, където е особено интересно – редуват се изказвания на прокурора, подсъдимите, защитниците, свидетелите, вещите лица и съда. Второто работно място е кабинетът на съдията, където простичко има бюро, компютър и отново дела. Именно там е мястото, където съдията се подготвя за съдебно заседание в съдебната зала, като е безспорно, че колкото е по-добра подготовката в кабинета, по-бързо и леко протича процесът в залата.
Какви са основните Ви задачи?
Подготовка за съдебни заседания, която включва внимателно прочитане на материалите по дело, водене на бележки, както и проверка на протоколи, текущ доклад на дела в закрити заседания по различни молби, жалби и искания по делата.
Имате ли определено работно време или цикъл на работата?
Работното време е от 9 до 17.00 часа, но има дни, в които е особено натоварено и работното време излиза извън определения период. Има дни на дежурство, когато съдията е на разположение денонощно един или няколко дни-в тези периоди не е необходимо постоянно да е на работното си място в съда, а при наличие на дела по неотложност да ги разгледа веднага-това са делата с искания за задържане под стража, по исканията за претърсване и изземване, разпити на свидетели пред съдия, които са с особено значение. Предимството на професията на съдията е възможността да се планират съдебните заседания според ангажиментите на съдията и на страните по делото.
Сама ли работите или си взаимодесйтвайте с други хора/колеги професии?
И двете. Работата на съдията е свързана с много хора-колегите от съда-други съдии, съдебни секретари, деловодители, куриери, съдебни помощници. От друга страна, в съдебната зала също има множество хора-прокурорът, подсъдимите, защитниците, съдебните заседатели и съдебния секретар. По много от делата са необходими експертизи, изготвени от вещи лица, които са специалисти в различни области-лекари, счетоводители, икономости, археолози-тяхната компетентност зависи от характера на самото дело-по данъчните дела се изисква експертиза от икономисти, при твърдения за психично заболяване-психиатри и психолози например.
При анализа на делата и писането на актовете на съда, обаче, съдията е сам-това е процес, който изисква максимална концентрация, обхващане на обема от доказателства, анализ и обосновка на направените изводи.
Има ли разновидности/специализации в тази професия?
Има няколко вида дела-наказателни, граждански, търговски и административни. По този начин са обособени и съдилищата и колегиите в съдилищата, като в по-малките съдилища на първо, районно ниво някои от съдиите се произнасят и по наказателни, и по граждански дела. В по-големите съдилища има разделение, което способства за специализиране в определената материя. Образно казано- когато човек си е счупил ръката, отива на ортопед, а не на очен лекар. В правото е същото-когато има твърдения за престъпление, делото се гледа от наказателен съдия, а когато се иска имотна делба-от граждански съдия.
Всичко харесвам в работата си. Намирам я за изключително интересна, динамична и провокираща. Работа, която ежедневно те изправя пред различни предизвикателства за ума и интелектуалните ти умения. Работа, в която се срещаш с различни хора и техните гледни точки, работа, в която търсиш истината и това, което се е случило в действителност, защото обективните факти са пречупени през призмата на всеки различно; работа, в която няма два еднакви казуса, независимо от правната квалификация; работа, в която виждаш, че светът за всеки е различен и въпреки това е общ за всички; работа, в която сам си организираш времето, като го съобразяваш, разбира се с колегите си и страните по делата; възможността да работиш в някои случаи индивидуално, а в други случаи- в екип.
Какви са материалните предимства на работата? – доброто заплащане, сигурността поради несменяемостта на съдиите, годишен отпуск, възможността за обучение в различни семинари на национално и международно ниво, срещата с колеги от други съдилища и обмена на идеи и добри практики.
Трудности също има в изобилие, разбира се- работата с хора може да е зареждаща, но понякога е изключително изтощаваща, големият обем материали по делата е енергоотнемащ, проучването на делата е бавно и някои пъти-дори досадно, търсенето на точната съдебна практика е свързано с много време, някои път –„като игла в купа сено“-знаеш, че е там, но трябва да отметнеш десетки решения, за да намериш, това което ти трябва да се аргументираш по конкретното дело; някои пъти съдебните заседания продължават до късно /вкл. и вечерта или нощта/; някои пъти участниците в заседанията са изнервени, негативни и спривахи- хората са различни, но съдията не може да си позволи емоцията да надделее в залата.
Считам, че работата е подходяща за хора с физически увреждания, тъй като в голямата си част е работа „на бюро“.
Какви качества, умения и квалификация са нужни?
Безспорно е, че съдия може да бъде само юрист, завършил висше образование в университета като особеното за юридическото образование е, че то е само степен магистър /няма бакалавър, както за други образования/. Юридическото образование е само основата, от която се започва. След това има шестмесечен стаж в съда, прокуратурата и следствието и изпит в Министерство на правосъдието. Оттук нататък се изисква непрекъснато четене и запознаване със съдебната практика-българска, на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, които са пряко приложими и задължителни за националния съдия. Добрата организация на задачите за деня, седмицата и месеца способства работата да се движи ритмично, макар че винаги има периоди на голяма натовареност. Добрият изказ и логическия начин на мислене са в основата на правото. Бих казала, че правото и професията на съдията съчетават развитите умения по математика /за логическо мислене/, българския език /за добър изказ и излагане на аргументи/ и философията/етика и право, за да може справедливостта да намери проявление в актовете на съда.
Тези, които желаят да се занимават с тази работа, ако действително имат интерес, бих посъветвала от рано да търсят възможности за обогатяване на познанията си в областта на правото-има клубове по права на човека в различните училища, ако няма- това е добра идея да бъдат учредени, да участват в семинари на правна тематика, в обмени на тема право и етика, да посещават съдебни заседания, да търсят разговори с колеги-юристи, да посетят няколко лекции по право при различни преподаватели в различни университети-с една дума- да търсят възможности, да ги откриват и да ги създават! Вратите ми са широко отворени за всеки, който желае контакт с мен-истинско удоволствие е да общувам с млади и търсещи хора!
Търсете варианти и различни гледни точки-това ще ви позволи да направите най-добрия избор за вас!