Казвам се Светлозара Лесева и част от времето си посвещавам на превод на художествена и философска литература от английски на български език.
Работата на преводача е увличаща, възнаграждаваща, понякога дори обсебваща. Помислете си само: не само имате възможност да четете и да научавате много нови неща, но и правите книгите, които превеждате, достъпни за читателите. Това е голяма привилегия и голяма отговорност. Ще трябва да изисквате от себе си да сте всеотдайни, за да бъде резултатът – новоиздадената книга – възможно най-удовлетворителен.
За да се занимава човек професионално с превод, преди всичко трябва да владее в много добра степен поне един чужд език. Това, което често се подценява, е владеенето на родния език, което е също толкова важно. От полза е филологическото образование, тъй като то дава възможност за запознаване с езици, литератури и култури, но в никакъв случай не е задължително. Едни от най-добрите преводачи имат напълно различни професии – спомнете си за великия Валери Петров, например. Най-добрата школовка е практиката и активното четене. Малко или много, преводачът е самоук, а негови учители са писателите и преводачите от предишните и от настоящите поколения.
Няма утъпкан път, по който се навлиза в професията, но със сигурност помагат личните и професионалните контакти, които човек си създава с други преводачи, с редактори, с агенции за превод, с издателства. В България вече има и образователни програми за преводачи и редактори, които също дават възможности както за учене, така и за осъществяване на контакти.
Едно от нещата, които много харесвам в тази професия, е, че – особено ако книгата е стойностна – удовлетворение и удоволствие носи не само крайният резултат, но и целият процес на създаването му.
На добър час!
Интервю със Светлозара Лесева, публикувано на сайта на Фондация Елизабет Костова – https://ekf.bg/pages/page/169